Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко.

 Един $ и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния укор, провокиран от сходно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един $ и осемдесет и седем цента. А на следващия ден е Коледа.

 Не й оставаше нищо друго, с изключение на да се тръшне на охлузената софа и да зареве. И Дела по този начин и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията доминират. Докато стопанката на този дом премине малко по малко от първия етап към втория, дано хвърлим взор на самия дом. Мебелирана квартира за осем $ седмично. Не че тя просто плаче да бъде разказана, само че като я гледаш, може и да ти се доплаче.

 Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне тон. Към всичко това картичка с надпис: „ Г-н Джеймз Дилингъм Йънг “. „ Дилингъм “ се беше разположило нашироко в неотдавнашния интервал на богатство, когато притежателят на това име получаваше тридесет $ седмично. Сега, когато този приход бе намалял на двадесет $, буквите на „ Дилингъм “ бяха избледнели, като че ли не на смешка си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и скромно „ Д “. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той непроменяемо се превръщаше в „ Джим “ и попадаше в топлите обятия на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, показана ви към този момент под името Дела. А това е доста прелестно.

Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага единствено с един $ и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет $ на седмица не се стига надалеч. Разноските се бяха оказали по-големи, в сравнение с бе планувала. Все по този начин става с тези разходи. Само $ и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки по какъв начин ще му купи нещо хубаво. Нещо изтънчено, рядко и скъпоценно, нещо най-малко поне почтено за високата чест да принадлежи на Джим.

 На стеничката сред прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем $? Много слаб и доста преносим човек може, като следи в бърза поредност промяната на отражението си в надлъжните линии, да получи много точна визия за своята осанка. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.

 Изведнъж тя обърна тил на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха искра, само че лицето й за двадесет секунди бе изгубило всевъзможен цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.

 Тук би трябвало да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които ужасно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на татко му и от татко му на него. Другото богатство бяха косите на Дела. Ако Савската кралица живееше в отсрещния апартамент, Дела несъмнено би сушила разпуснатите си коси на прозореца, с цел да затъмни всички скъпоценности и украшения на нейно величество. А в случай че цар Соломон работеше като пазач в тази къща и държеше всичките си благосъстояния в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, единствено и единствено да види по какъв начин оня си скубе брадата от злоба.

 И така превъзходните коси на Дела се разляха към нея вълнисти и лъскави, сходно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като тога. Изведнъж тя стартира да ги прибира с бързи, припрени придвижвания. После като че ли се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим. Старият кафяв жакет на гърба, остарялата кафява шапка на глава и развяла поли, с още незасъхнал искра в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.

 Фирмата, пред която се спря, гласеше: „ Мадам Софрония. Всякакви произведения от коси “. Дела се качи бегом до горния етаж и се спря да си поеме мирис. Мадам, грамадна, прекомерно бледа, студена, отвори вратата.

— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз закупувам коси — отвърна мадам. — Свалете си шапката да видя по какъв начин наподобяват.

И още веднъж се струйна кафявият водопад.
— Двадесет $ — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
— Давайте ги по-бързо — сподели Дела.

 О, идващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.

 Най-после откри. Това нещо безспорно бе основано за Джим и единствено за Джим. Такава движимост нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с същинските си качества, а не с демонстративен искра — каквито прочее би трябвало да бъдат всички хубави движимости. Тя беше почтена даже за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка би трябвало да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достолепие — тези качества се отнасяха с идентична мощ и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един $ и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без притеснение, във всякаква компания, да огледа какъв брой е часът. Колкото и прекрасен да беше часовникът му, в този момент той неведнъж го поглеждаше скришом, тъй като бе окачен на остаряла кожена каишка.

 Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, възпламени газта и се зае да поправи опустошенията, породени от достойнство, съчетано с обич. А това постоянно е необикновено тежка задача, другари мои, исполинска задача. След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя изумително замязя на своеволен малчуган. Дела се огледа деликатно и сериозно в огледалото.

 „ Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че наподобявам на вариететна артистка — намерения си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя единствено с $ и осемдесет и седем цента? “ В седем часа кафето към този момент беше сварено, а нагретият тиган стоеше в профил на печката в очакване на котлетите.

 Джим в никакъв случай не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, въпреки и единствено за момент. Тя имаше навика да произнася кратички молебствия и при най-дребния мотив и в този момент зашепна:

— Мили боже, направи така, че отново да му се видя хубава.

 Вратата се отвори, Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше измършавял и кахърен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше потребност от ново палто, а и ръкавици му трябваха. Джим застина имобилен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере, само че което я уплаши. Това не беше нито яд, нито изненада, нито отрицание, нито смут — въобще нито едно от възприятията, които можеше да се чакат. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това необичайно изражение.

 Дела скочи от масата и се хвърли към него.
— Джим, благи — извика тя, — не ме гледай по този начин! Отрязах си косите и ги продадох, тъй като Коледата щеше да ми е черна, в случай че не ти подарях нещо. Те отново ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах различен излаз. Косата ми пораства ужасно бързо. Кажи ми в този момент „ честита Коледа “, Джимч и дано прекараме радостно празника. Да знаеш единствено какъв прекрасен, какъв превъзходен подарък съм ти приготвила.

— Отрязала си си косите ли? — едвам съумя да попита Джим, като че ли, макар усилената мозъчна активност, към момента не можеше да схване този явен факт.
— Да, отрязах ги и ги продадох — сподели Дела. — Не ме ли харесваш и по този начин? Аз съм си същата, въпреки и с отрязани коси.

Джим огледа стаята, като че търсеше нещо.
— Значи, към този момент нямаш коси? — попита той надали не като побъркан.
— Безсмислено е да ги търсиш — отвърна Дела. — Казах ти към този момент: отрязах ги и ги продадох, толкова. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди благ с мен, тъй като поради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който внезапно зазвуча съществено, — само че кой може да мери любовта ми към теб? Да поставям ли котлетите, Джим?

 И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични, и спрем за няколко секунди вниманието си на някой непряк предмет. Кое е по-голямо — осем $ седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат неправилен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи подари, само че сред тези подари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви подмятания ще бъдат разяснени по-нататък.

Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.
— Не ме разбирай неправилно, Дела — сподели той. — Никаква прическа и подкастряне не са в положение да понижат любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще схванеш за какво в първия миг се посбърках.

 Белите преносими пръсти раздраха канапа и хартията. Последна възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе заменено със сълзи и хлипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни качества. Защото на масата лежаха гребените, същият оня комплект гребени — два за в профил и един за откъм гърба, на които Дела толкоз пъти се бе любувала пред една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от същинска костенуркова черупка, с блестящи камъни покрая, напълно в звук с хубавите й, само че изчезнали в този момент коси. Те костваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си единствено бе мечтала и копняла за тях, без някаква вяра, че ще може да ги има. И ето, в този момент те бяха нейни, но липсваха косите, които биха красили тези по този начин мечтани декорации.

 Все отново тя ги притисна до гърдите си и когато най-накрая откри сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, сподели:
— Косата ми пораства толкоз бързо, Джим.

 Изведнъж тя скочи като попарено коте й възкликна:
— Ах, боже мой!

 Джим още не беше видял своя хубав подарък. Тя бързо му го сервира на отворената си длан. Матовият безценен метал като че ли заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, до момента в който я намеря. Сега ще можеш и по 100 пъти дневно да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя по какъв начин ще му стои.

Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.
— Дела — сподели той, — дано приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, с цел да ги използуваме още в този момент. Аз продадох часовника си, с цел да мога да ти купя гребените. Е, към този момент е време да приготвиш котлетите.

 Влъхвите, които са донесли блага на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, изумително мъдри хора. Те са измислили обичая да се вършат коледни дарове. И тъй като са били мъдри, безспорно и техните дарове са били мъдри — може би даже с спогодба да бъдат сменени, ако се повтарят. А тук аз ви описах една напълно незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем $, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за различен своите най-скъпи съкровища. Но дано кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които сервират дарове, тези двама са най-мъдрите. От всички, които вършат и одобряват дарове, такива като тях са същински мъдрите. Винаги и навсякъде. Те точно са влъхвите.

О. Хенри